Един пост идващ от дълбините на несекващия порой идеи в главата ми...

Един ден искам да мога да летя без да се налага да съм в ракета/самолет или друго подобно. Искам само с мисъл да движа неща и да владея телекинеза. Искам да мога да уча със скоростта на въвеждане на данни в кмпютър. Искам да мога много неща, но дали това може да стане скоро ?! Не. За жалост. А замисляли ли сте се колко хубаво ще бъде това. Всички ще сме супер умни, стига да искаме и няма да има нужда да изразходваме ресурсите на планетата ни. Природата най-после ще си отдъхне от нас, защото ще можем да ползваме много по-малко пространство и няма да има нужда от много неща в живота ни. Ще се забавляваме от самото прекосяване на хоризонта... няма да замърсяваме въздуха с газове и тежки метали и всякакви други отрови... Всеки ще е сравнително щастлив, защото ще има дъзможност да направи това, което иска сега и на момента... Египет, Рим, Париж, Гранд Каньон... всичко е на един час летене... А какво бихте казали да се впуснете в Марианската падина... Наскоро четох книгата на Дан Браун - Метеоритът и се забавлявах страшно много... тя ми напомни за падината, защото знаете ли, бях забравила за нея... или поне не населяваше мислите ми по никакъв начин... Та не искате ли да се спуснете там и да видите неща, които никой не е виждал или поне не знаем да е виждал... Аз лично искам да полетя в космоса... Да надникна в тъмното далечно пространство и да се позабавлявам сред пръстените на Сатурн... Искам да отида до Европа и да видя какво се крие под дебелите й ледове...Искам да преровя вселената.. да, ако мога да летя и дишам в космоса - бих отишла на всякъде! Искам да обиколя звездите и да си направя сама карта и да се движа така... Да намеря някоя комета и да я яхна... досущ като Марк Твен... ех, от колко време не се бях сещала пък за него :))) имаше едно време едно филмче - Приключенията на Марк Твен... беше много добро детско филмче ама нещо почти не мога да го намеря вече... та, не е ли невероятно просто решението на всичките ни проблеми ?! Трябва ни само да можем да летим и да се учим бързо... Ха :) Лесно, нали :)

... еееех... обедни почивки.... какви мисли пораждат само...

1."Един ден искам да мога да летя без да се налага да съм в ракета/самолет или друго подобно" - напълно е възможно, но за момента единствено по гравитачен път. За пример - летящите хора от Голдън Гейт :)))
2. Искам само с мисъл да движа неща - това масово се прави у нас - един работи и хамалува, а другите го гледат. Най-обичам с поглед да разтоварвам камиони с тухли четворки :)))
3.Искам да мога да уча със скоростта на въвеждане на данни в компютър. - Тая епоха я преживяхме по времето на Правец 8М :)))

ей това е! Хораааааааа, решихме си проблемите!!!

Еее, с това последното за Правец 8 (не М, той беше малко по-бързичък), ми напомни за героя на оня виц, който си поискал от хванатата златна акулка мъжкото му достойнство да му стига до земята и тя му изпълнила желанието, като му отхапала краката.

поне му е изпълнила желанието ;)