Търсеща светлината в своя живот се появи и последната пътничка в автобуса. Тя като че ли не знаеше на къде отива, беше си купила билета само, за да се махне най-после от този проклет град. Беше й донесъл нищо повече от мъка и болка в сърцето. Ненавиждаше го. Искаше да се качи на автобуса и да изчезне.
Рано същата сутрин тя беше едно жизнерадостно момиче, което се радваше на малкото птиченце, кацнало на прозореца й - весело пеещо своята песен. Тя закуси една вкусна купичка макарони със сирене. Облече се - днес ще отиде в парка. Там имаше една прекрасно оформена градинка с малка пейка, почти в сърцето на парка. Харесваше й да ходи там. Почти винаги беше сама и нямаше много шум. Седеше там и четеше захласната любовните романи, които си копуваше с килограми! Днес обаче не взе нито една книга. Днес трябваше да се срещне с някой там. Едно прекрасно, сладко момче, което беше срещнала преди няколко седмици в една закусвалня. И двамата бяха окъснели със закуските и бяха почти единствените хора в заведението. Точно тогава той я попита за кетчупа. Тя го погледна с лека изненада и му го подаде, виждайки едновременно с това заглавието на книгата, която той четеше. Беше един от любимите й романи! Беше едновременно зарадвана и възхитена от това - момче да чете любовни романи... Сигурно има много нежна душа! Така си помисли тя тогава. Сега като си го спомнеше й идеше да повърне.
Те се разговориха за книгата и след това обядваха заедно. После нещата взеха да се завъртат много бързо. Тя виждаше принца от своите любовни романи, сякаш живееше в един такъв роман! Беше щастлива. Точно както беше и тази сутрин.
Измина разстоянието от дома й до паркчето за пенайсетина минути и седна малко подранила на пейката. Зачака го. Имаха среща след десетина минути и тя искаше да изглежда перфектна! Кръстоса крака, после ги отпусна, накрая реши, че кръстосани са по-добре. Погледна часовника си. Още 8 минути. Започна нервно да си играе с един кичур от косата си. 7 минути. Стана. Разходи се до близкото фонтанче. Поигра си малко с водата и бързо пак се върна на пейката - зае позата и зачака отново. 3 минути. Той вече трябваше да е там, нали ? 2 минути. Някъде от към края на алейката се чуха стъпки. Бяха спокойни. Не бързаха. 1 минута. Човекът, който вървеше не беше той. Мина покрай нея и продължи бавната си разходка. Тя го изгледа за момент и погледна часовника си. Вече трябваше да е дошъл. Къде се губи. Остана да чака още двадесетина минути, но никой повече не се появи. Обзе я тъга. Той няма да се появи. Това съмнение се загложди в сърцето й. По-късно като се замисли върху това си каза , че е трябвало да послуша сърцето си...
Тръгна си след около час. Мислите й се въртяха около това, защо, как, каква е причината?! И не намираше отговор. Прибра се в къщи и заключи. Ореоблече се и пусна телефонния секретар. Да. Имаше едно съобщение от него. От преди час и десет минути. Казваше, че няма да може да дойде в парка и, че тя трябва да бъде с него и да отиде на жп гарата, а той ще я чака там. Сепна се! Облече се и изкочи към жп гарата. Сърцето й туптеше развълнувано! Само да не беше го чакала толкова много вече щеше да е там. Пътят й отне само няколко минути с такси. Огледа се. В бързината си не беше разбрала точно къде ще е той, но знаеше, че ще го намери, че сърцето й ще я отведе при него. Запъти се към линиите и го видя на най-отдалечената. Затича се натам и се изправи очи в очи с него. Той я видя и затаи дъх. Не направи и крачка. Просто стоеше там, на двайсет метра от нея и не показваше някаква реакция. Тя се затича, прегърна го и понечи да го целуне, но той се отдръпна. Погледна я очудено и я попита какво иска от него ? Тя за миг се задави. Какво!? Не ме ли помниш ?! Не мога да те помня ако не съм те виждал никога. ?! . Какво?! Тя вече се задъхваше от напиращия шок в нея! В този момент се появи някой зад нея и я потупа по рамото. Обърна се и видя същото момче. Недоумяващо тя ги погледна. Те бяха близнаци. След секунда се появи още едно момче, което досущ приличаше на другите две... какво става за бога ?! Тя се чувстваше като в ония кофти сапунени сериали, когато откриваш, че любимият ти е брат или чичо... или още по-зле - баща... Погледна ги и поиска обяснение. Когато са се видели за пръв път той е бил възхитен от нейната душевност, но е искал приятелство, а не нещо повече и за да не я нарани се е заменил с брат си. Всеки път, когато са били на кафе/ресторант или просто са се разхождали, тя е виждала онзи свой принц, но вечерта си е лягала с брат му. Тя се отврати. Това ли съм била? Една носна кърпичка. Прехвърляли сте си ме ако на някой е имало нужда.... Тя не можеше да повярва. Явно човекът, който  мислела за принц е всъщност двама души... отдръпна се на назад и за малко да падне на линиите. Едно от момчетата се опита да я изправи, тя се отдръпна. Не знаеше кой е този пред нея... дали е нейният душевен или телесен приятел.. тя се отврати от мисълта... обърна се и побягна... бягаше към единственото място, където се чувстваше спокойна... в парка. Седна да си поеме въздух и се замисли дали наистина това е реалността или е затворена в любовен роман все едно написан от Стивън Кинг... Не знаеше как да се чувства.. беше използвана... мръсна.. чувстваше се като парцал... Чу забързани стъпки по алеята и бързо стана - затича се към къщи, опакова не много багаж и тръгна към автобусната гара... купи билет за произволен автобус и се качи на него...

там... облегнала се на прозореца се вгледа в пода и се замисли... как беше стигнала до тук.. а сутринта беше толкова красива... толкова обещаваща... погледна краката си и едва сега забеляза, че не се е обула... беше боса... краката й бяха изранени от бягането по улиците... студени... погледна малкото сакче до нея - беше напъхала една камара бельо в него, но нищо, което да се носи над него... и, а да, и десетината писма, които той й бе писал... защо ли ги беше взела... затвори очи и ги отвори чак на крайната спирка... слезе... беше някъде, не знайно къде... обърна се да попита шофьора, но той вече обръщаше.. беше сама ... изведнъж някой я потупа по рамото... тя се обърна стеснато и почти извика... беше едно от онези момчета :
- Не мислиш, че така ще се скриеш от нас, нали?
.........