Пиши си колкото искаш. Няма гаранция, че тези дето ти правят забележки са по- умни от теб. А по въпроса: разбира се, че всеки ден е празник щом сме с половинките, но надали трябва да се празнува всеки ден- понякога изморява...

и аз когато бях по-млада правех така:)))сега си имам сладки спомени от малките празници:)))

sramejlivetsa, не всеки ден... само всеки месец :D

vihra, вече и на мен започват да ми остават само спомени за тях... моето момче нещо не е навито да празнуваме всеки месец... но пък аз си го отбелязвам :) просто ей така :) взимам си нещо сладко или седя някъде и глупаво гледам нищото, леко усмихвайки се на радостното си състояние.. общо взето - романтично ми е :)

чакай аз като по-зряла и кипяла да те светна на някоя и друга женска хитрост:))))те,мъжете хич не помнят дати,празници и прочие щуротии,та като дойде момента,ти не му казвай:мило,хайде да празнуваме,а тихомълкум спретни нещо по-така и го изненадай без да му даваш обяснения,че следващия път ще се усети.Да ти кажа пробвано е,работи:))))

Опс, да, извинявам се. Грешката е моя. Но дори и всеки месец празнуването ми се струва изморително. Става някак си ангажиращо. И все пак това не пречи всеки ден да си е празник, който веднъж годишно да се отпразнува:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

така си е :)

vihra, това си е супер идейка :) ще пробвам :)

Аз не броя. И без това съм завеяна. Никога нямам представа колко време е минало.

то за това си имам напомняния в календара на телефона... ако случайно забравя и в 12 на обяд изпиуква да ми напомни :p