Отпивам чаша вино,

червено като кръвта,

и загледана в морето синьо,

изчезвам от света...

Във вятър се превърнах,

и с морски бриз отлитам.

Къде ли аз обърках,

това аз питам...

Сега над тебе аз се рея,

и галя твойто тяло,

но да те целуна аз не смея,

защото вече не сме цяло...

Обръщам се - не искам вече!

Да съм до тебе аз не искам...

Течение на някъде си ме повлече,

и вълните лекичко разплисквам...

Връщам се на моя бряг

и захвърлям чашата далече...

Съдбовен, туй, е знак

че не си ми нужен вече...