Моят блог :: Минало - незабравимо

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.08.2010 22:39 - Минало - незабравимо

Автор: sisithebest Категория: Забавление

Прочетен: 4916 Коментари: 1 Гласове:

Интересно е как всички имаме спомени за едно време. И веднъж в годината, обикновено при някое почистване, попадаме на стари снимки от преди много години. Спираме, сядаме и просто въздишаме по "едното добро старо време". Времето, когато най-голямата ни грижа беше, че ни липсва даден цвят молив или че не сме си научили стихотворението за часа по български и литература. Когато безгрижно се веселяхме и изобщо не ни пукаше какво искаме да представлява живота ни. Единственото, което искахме е да се забавляваме навън с приятели. И го правехме страхотно. От сутрин до вечер, а който можеше да се измъкне и по-късно. Нямаше престъпност и всяка вечер се събирахме пред входа да играем на куцанка, въже, гоненица или сляпа баба. До толкова погълнати от безграничната ни наивност, че си нямахме и представа в какво ще ни хвърли съдбата след години.

Сега гледаме снимките и само се усмихваме. Вече не помним повече от половината си съученици от първи клас. Даже и да ги видим на улицата няма да ги познаем. И ей така, както си седим просто връщаме обратно снимките и си казваме, че това никога повече няма да ни се случи. И за жалост няма да се случи и на нашите деца. Следващото, а и тези след тях, поколение няма да има същата безгрижност и свобода, с която ние разполагахме и на която мисля, че трябваше още повече да оценим. Бързахме, за да пораснем. Бързахме и до къде я докарахме? Стрес, главоболие, вечно мрачно настроение, работа, срокове... Никога нямаме време за нищо. Забравихме да гледаме небето и просто да се смеем на глас.

И точно тогава получавам съобщение във фейсбук. "Хей, хайде да се съберем класа от основното". Ауч! Гледам снимката и не мога да позная хората. Познатите непознати, ако мога така да се изразя. Аз себе си едвам познах... :)

Ако имате шанс да се докоснете до нещо прекрасно от вашето минало или детство... какво бихте направили ?

Не знам, но от около час съм се ухилила като зелка! :)))