... което е вид Любов, също трябва да има Взаимност!
Огънят за двама никога няма да оцелее ако не се поддържа почти равностойно и от двамата. :)))

имам моменти, когато човек иска да остане насаме със себе си..това са определени периоди на равносметка и себеопознаване. Това не значи, че не обичаш приятелите си и си ги забравил.Има хора, които се чуват всеки ден, а не са истински приятели.
Приятелството е равнопоставеност, доверие и обич.Хубав ден,Sisithebest!

Но пък може просто да си нямал възможност, време. Нямам желанието да вдигна телефона, за да си кажа на пресекулки две - три глупави реплики, само за да отбия номера със званенето... Имам приятели, с които не се чувам месеци и като се видим всичко си е все едно сме се видяли вчера за последно. Няма го онова пришпорване - ама да ми се обадиш, че ако забравиш ще ти се разсърдя! ..... просто недоумявам това...

за мен те са приятели, всичките си приятели обичам почти еднакво. На всеки бих звъннала ако имам време. Но приятели от много години да ми се обиждат, за това, че не съм звъннала скоро... това са глупости според мен. Аз все още си ги обичам със същата сила и са ми същите приятели. Защо и те не могат да са такива? :(

Понякога сме разделени от битийността или местонахождението с приятелите си, но ей там горе сме пак заедно и дори мисълта може да е приятелска енергия с прекрасно излъчване, която другият да знае, че му изпращаш. :)))
Приятелството всъщност е най-дълготрайната любов. Аз имам няколко приятели от ранно и късно детство, с които и сега сме неразделни, а това е Дар! И трябва да го пазиш и поливаш с обич и съприкосновение, като цвете.

така е :)

времето и разстоянието нямат никакво значение.