май всеки с ежедневните си навици има дежа вю, но преди няколко години ми се наложи да отида за няколко дни в друг град и ...така ми липсваха познатите муцуни из града, че чак се бях притеснила, почувствах се като на много чуждо място и сега вече изживяла това много се радвам на такива дажа вю-та, създава ми усещане за уют и съпричастност.:))))

И аз всеки ден срещам едни и същи хора на едни и същи места. Даже с някои вече се поздравяваме, без да се познаваме.
Има и такива, с които се засичаме, но не се забелязваме. Например, миналата година се запознах в работата с един човек - оказа се, че всеки ден сме пили кафе в едно мъничко кафене с 4 маси - с почти всички се познавам и си говоря, а него някак не съм го запомнил...

май наистина е така... чувствамсе сякаш не пътувам сама, а имам 'познати' със себе си...

Аз имам един 'колега' в сградата, където работя. Пътуваме от една и съща спирка и се качваме почти винаги заедно в асансьора.. но той слиза 2 етажа преди мен :)
И аз го поздравявам вече :D

По начало поздравявам всеки с позната физиономия. Ако забележа, че не ми отговаря - преставам да му досаждам!:))
Има и необщителни хора!

така е... малко извън контекста, но... аз редовно поздравявам продавачките и за 'здравей' и за 'довиждане' и повечето само ме изглеждат и нищо не казват... но това отделно.

а иначе явно на всеки му се случва да си има 'познат' на пътя :) явно не съм сама!!! :))))

И в банките, и в учрежденията, където ходя редовно, също имам познати по лице, даже понякога си говорим, без да се запознаваме.

имаш много познати :)

Ха, май и аз доста такива Déjà vu-та имам :)
А филмчето с това заглавие ми е много любимо :)
Усмивки :)))

че има доста хора, които имат такива преживявания :)))))