На скоро (по Никулден) стигнах до велико заключение... Разбрах защо хората, или по-скоро по-голямата част от тях, правят шаран само веднъж в годината... то това си е цяла наука ;)
Не ми се смейте, все пак  правя шаран за пръв път в живота си... беше уникално глупава ситуация, в която аз седя сама в кухнята (която не е много голяма като размери) с рибата и се гледаме умно...
ето в такива моменти ти се иска да има някой до теб, на който да кажеш да се оправя със ситуацията, но тъй като тази чест се падаше само и единствено на мен - трябваше да се заема, няма как!
Ама то риба ли е, какво е тоя шаран... голямо нещо. Кило и осемстоти хлъзгаво нещо, което не стои на едно място от където и да го подхванеш... айде да го напълня беше лесно... подпрях го с едната ръка, а с другата пълня... а зашиването ?
Леле, ей това ми зе здравето! Опитвали ли сте се с контузен палец (мда, пропуснах да кажа, че от цялата работа си клъцнах малко палеца... здраве да е, вече е по-добре ;) ) да шиете нещо, което едно че се хлъзга от ръката ви, друго, че се хлъзга из цялата тава и трето - достатъчно е дебела кожата му, че да не можеш просто ей така да го забодеш с игла... айде като замахнеш и го забождаш, но обратно малко трудно беше да замахнеш от от вътре.. мда... приятеля ми ми беше изнамерил една специална игла... не знам за какво служи по принцип (ако някой знае, моля да ми каже, интересно ми е...), но е извита като дъга, та тя ми спаси живота.. иначе не знам как щях да го шия... след тридесет минути борба с хлъзгавото чудо го заших... постижение за скромната ми личност като готвач! :))))
заедно с останалата плънка и обсипан с резенчета домат го сложих във фурната и си отдъхнах... трудното мина! Ура!!
След 50+ минутки уж, май беше готов :D !
Доволно и щастливо оставих отворена вратата на фурната... не можете да си представите точно в този момент, колко много му се радвах... един такъв, с лек загар... очарователно...
По-късно вечерта го опитахме с моето момче и чаша хубаво бяло вино. Страхотно беше станал. Не знам, но сякаш не бях яла по-вкусен шаран някога... то нали знаете, каквото сам си направиш с любов ти е много по-сладко ако някой друг ти го направи... е, вярно си е :)

Днес пак хапнахме от него... остана само главата... искам още да има :D

Само съжалявам, че не го снимах като излезе опечен... ама то аз тогава бях захласната да го гледам... та, така с шараните... или става или не, но най-важото е, че не се наемам да го правя често ;) може би два - три пъти в годината стига... хехе... 
ама беше много вкусно :)))))

И накрая - Поздрави, макар и с ден закъснение, на всички родени в Бургас!!
Нека не забравяме, че Никулден освен ден на рибарите и морето е и празника на град Бургас!
Надявам се всеки, където и да е бил, да се е забавлявал много :)

задължително ли е да е пълнен?
Щото наще винаги го правят печен (или пържен... не разбирам...) :) Поне ще си спестиш усилията и тормозя :)

А иначе по традиция трябва да е рибник, което си е пълнен шаран в тесто. А той се пълни и след това се пече увит в тестото :) ... аз си спестих тестото ;)

Що не ми се обади ? Ша ти направя шарана и срещу млкко заплащане ....всичко ще ше д е наред:))))

ето, уредих се за дrугия път :D

го изпържи - по лесно е . Пълненето на шарана го остави на баби , лели , стринки и всички ще свещенодействат в/у него. А за да не се мъчиш и да го чистиш и режеш - продават готови шайби от шаран - аз отдавна се изтарикатих и само така готвя шаран - пържен.:)
Добре си се справила обаче - иначе срамота - ние уж сме морски чеда , а на една риба да се давеме - никога :)

golqmo priklu4enie e bilo.a iglata e hirurgi4eska.s neq se 6iqt hora,no i za 6arani stava:))))

Браво все пак си го преборила ! :)
Иглата според мен е обущарска ( за пришиване на подметки). ;) Успехи с одисеите в кухнята .

...и уж го препарираха пред мен. Ама после докато стоях на спирката, той се разбуди и взе да се мята в торбата! Какъв срам. Шмугнах се в първия срещнат вход на блока зад спирката и скришно го пребих. Връщам се на спирката... Няма и 3 минути и той пак се разшава! Абе чудовище недно, не ти ли казах да умираш бе! :-/
Пак влизам във въпросния вход... гледам една бабка едвам куцука нагоре по стълбите. Трябваше да я изчакам да се скрие нагоре, че да не ме гледа как се боря с чудовището... С две-три резки движения го хванах пак за опашката, както си е в торбата, и му стоварих главата на цимента на стълбите. Май този път вече предаде Богу дух...
Той и без това рейса дойде и трябваше да се качвам. Умрял-неумрял, ще изкарам някак си до нас, ако ще тоя шаран да скача из целия рейс. За щастие повече не помръдна.
После у нас установих, че даже едното му око е изхвръкнало от толкова много бой.
Но затова пък вечерта като го опрържихме беше много вкусен. Любимото ми ядене е пържен шаран.

Извода от приказката е - към всички продавачи на риба: моля ви използвайте по-голям чук! :-)

darling, vihra13 и mupo - мерси, мерси ;)

spasunger - леле, твоето е по-голяма одисея... моя жив шаран го дадох на приятеля ми той да го... 'препарира' :D иначе на два пъти скочи в торбичката.. и аз покрай него :DDD

А с такава игла си се ползва за зашиване. Например на футболни топки.

Toq 6aran ti e razkazal igrata be spasunger! O_o

(Fridi)

Ух мразя пържен шаран...тъпкан е с костици, яж си го. Не е ли да е пълнен на фурна...шаран плакия....ммм..топи се в устата...и пак проклетите костици...абе я си ми дайте една хубава скумрия или пъстърва...

А пък аз наскоро ядох калкан. Е, не разбрах какво толкова му хвалят. Всичките тия хрущяли... ъъЪъъъъъЪ.

Бил много вкусен, но не знам още дали да се престраша да го сготвя толкова рано след шарана... :D
А как беше направен калкана ?

Пише се толстолоБ. Инак и аз съм му навит. Но сага засега най си харесвам филе от мерлуза на скара.

Мерсито е за поздрава към бургазлии. Аз също не пропускам да го напомня на приятелите (живея в София, сещайте се каква сбирка от всички краища на България сме:)) и да го отбележа подобаващо. :) А иначе - напомни ми как миналата година се борихме с едно такова чудовище. 2 кила беше, но най-голямата мъка се състоеше в това, че трябваше да се одере (или какъвто там термин се използва). Голяма борба беше, че и мивката се задръсти с люспи. Абе, ужасийка! Ние хората от морето явно не сме много свикнали да се борим със сладководните риби. :) Поздрав на Бургас, морето и неговите трудови хора! :))

Не е ли "толстолоБ"? :-)

разбрах :) моя грешка - толстолоб :)

Лоб = чело.

Толстолоб = тлъсточел :-)