Е, да... момчета, какво да ги правиш.. мислиш си, че са едни , а се оказва, че са съвсем различни... Някой път като са те ядосали много си мислиш как може да са такива и защо упорито си държат на своето, че са прави при все, че вече даже и те виждат грешката си... мъже...
Искаш просто да престанат да се инатят. Да ти се извинят най-после и да се опитат да ти се реваншират за часовете агония и стрес покрай цялата "караница". Но не би. Може би това е някаква приказка, която само ние жените си представяме когато ни е много, много писнало от глупости... да, онези моменти, в които се чудиш как започна всико и как по дяволите сте стигнали от нещо, на пръв поглед безобидно, до някаква супер кавга. Иска ти се просто да приключите с това. Да се махнеш и да не си спомняш, че се е случило подобно нещо. И си сигурна, че прибереш ли се пак ще се почне с темата и ще се бистри и ще трябва да се измисля решение... общо взето цялата тая история с удоволствие би я пропуснала... давате и двамата да ви изтрият тая част от паметта и толкоз... еми да ама за сега не можем да си го позволим, а и надали ще може някой да си го позволява да си го прилага по-често ;) С две думи, защо пък сега като се прибереш не сте и двамата усмихнати и пак щастливи, толкова ли е трудно или да се карате е по-важно от щастието?!
И все пак те, момчетата, не престават да ме учудват...
Точно, когато си се отчаял и вече ти е все таз какво ще стане... прибираш се и си мислиш... да, ще понеса тая вечер... дано само бързо се разберем... отваряш вратата с мрачното чувство, че кавгата от вчера/сутринта/онзи ден ще продължи и .... става чудо! Да! Истинско чудо! Твоята половинка се е променила... нещо намираш за нередно и все пак някак си вътрешно ликуваш от факта, че той е усмихнат... прегръща те, целува те и ти се извинява, че се е държал лошо с теб. Обяснява ти как много си те обича и не иска да се карате и , че ако може нещо да направи да се реваншира... и още неуспяла да се съвземеш от факта, че спор няма да има (СУПЕР!!! :))) ), якето ти е свалено от теб и си настанена да седнеш, докато ти обясняват какво са решили да ти сготвят като извинение... невероятно!
И като си помислиш, че уж тоя човек го познаваш, а изведнъж той пак продължава да те очудва и радва до немай къде! :))))
Още стискаш дамската чанта и не можеш да вземеш решение какво се случва, но съзнаваш, че си прекалено доволна от развитието на случката и би искала да се хвърлиш с главата напред във възможността да не се карате повече тая, а и другите, вечери! Щастлива си, защото виждаш как човека до теб наистина му пука много за теб и за ДВАМАТА, че да продължава безмислени спорове и караници. Че наистина иска да се грижи за теб! Е, как да не обичаш такъв човек и да не искаш да си с него!
Браво!
Бих искала да изразя искрената си радост на такива индивиди от мъжкия пол, които като разберат, че са в грешка събират смелост да си я признаят, да се извинят, че даже и да се реваншират !(последното не е необходимо условие ;) )


Извод: Никога не знаеш какво може да ти поднесе половинката... в буквален и преносен смисъл :))))))

Само едно не ми допада - стила ти на писане под общ корен;)

Da xubavo e da imash takav chovek i az s gordost moga da kaja,4e moeto kote e takova.Skoro se skaraxme i toi be6e vinoven,stana mi ma4no i mislex,4e nqma da my mine do drygiat den,no...obadi se sled 30min i mi se izvini kaza kolko me obi4a i 4e nqma smisal vmesto da se4 obi4ame da se karame.Obe6ta da se postarae da ne go pravi pove4e,neznam,no vajno e 4e se postara.I az naistina se 4ystvam obi4ana.Pojelavam na vsi4ki 6tastie kato moeto

Браво, soledat! Радвам се, че си имаш такова момченце! :))))

marto, еми така ми дойде от душата - така си го написах :D