Олеееее, дойде и моя ред да се повеселя :)
Ох, много е странно да ви кажа... някак си все едно вече се откъсваш от цялата идилия покрай студентството и учението и се втурваш в тоя странен свят... ужас...
Не стига, че ме изгониха рано, като ми върнаха дипломата за средното още в началото на четвърти курс ами сега и хептен прекъсвам връзката с Унито... честно казано тия четири години ми се видяха много малко време... страшно бързо минават и докато се усетиш и хоп - Абсолвентски бал....
Хич не ми се ходи честно казано. Не че не искам... искам... ама като се замисля, че това е се едно подпечатване на края на студентството ми и хич не ми се ходи... Нали знаете онези моменти, когато човек иска деня да продължи и утре никога да не настъпва... Когато се чудиш как да кажеш на слънцето да не залязва, мрака да не се появява, пък за луната не искаме и да чуваме... е, та такова е чувството. Знам, че ще е весело празненство - рокли, костюми и т.н. ама не искам още... рано ми е!
Когато постъпих в Унито (Унито = Софийски Университет "Св. Климент Охридски") и исках да минават по-бързо дните, разбирайте по-бързо сесиите ;) , но после започнах да осъзнавам (и то чак в трети курс), че това не е било особено добра тактика... Колкото по-дълго - толкова по-добре :)
А и замислете се - какво се свързва със студентството ? Ами на първо място са купоните - много много щури и диви купони!!! От друга страна като студент се ползваш със специален статут. Оставете това, че имаш намаления за места, градския транспорт, влакове, автобуси... когато някой те попита - какво правиш в .... град, най-хубавото е да отговориш, че си студент! Има да си говорите после с часове за Унито и преподаватели и предмети и да разказваш истории - с две думи имаш тема на разговор за пред всеки вид хора :))) Отделно като кажеш, че си студент и всеки гледа да те улесни, щото имаш лекции/ упражнения... общо взето си зает човек... радват ти се, че се грижиш за своето бъдеще - ще ставаш вишист!
А като кажеш - работя... ъъъ... еми къде, туй-онуй... всеки може да работи... 

Та да се върна на Абсолвентския бал... днес е. Ами дойде, макар и да не ми се искаше много много... Тоалета е готов... една лилава (естествено) блузка с едно голямо цвете на нея (не толкова колкото на Кари от Sex & The City), но сравнително видимо :D и пола (нали сега навлиза модата на дългите поли, не че обикновено се влияя от моди ама тоя път без да искам се харесах в тон с модата :D ). Ще сложа в някои от следващите дни малко снимки... колкото да се види черно на бяло, че вече приключих с един много хубав период от моя живот...
Един съвет - не искайте да порасвате бързо... после като сте пораснали ще ви се иска да не сте бързали толкова много :) поне аз така се чувствам...

Хайде успешен ден от мен ... че и работа трябва да се върши вече :))))

Весело изкарване!:)

мерси :)

Аз пък съм нямала абсолвентски бал. Незнам защо стана така, ама всички се пръснахме в различни посоки, всеки си пое по своя път в живота и бал нямаше :-( Само една скучна церемония на която ректорът ни връчи дипломите и то няколко месеца след държавния изпит. Обаче аз реших, че искам да поостана в любимия университет още малко и затова записах магистратура, макар и задочно, щото трябва да се работи. :-( Ама хич не е същото. Едно е да ходиш на лекции всеки ден, друго е да се появяваш в университета 2-3 пъти за целия семестър. Та ако можеш и искаш да записваш магистратура, направи го редовно. И повече неща ще научиш и ще си свързана с университета поне още малко.

ама както е тръгнало и аз ще съм задочно...