Еми да, завой! Какво искате. Всичко да е един прав път, по който да вървите... ами то такова нещо не съществува никъде! Дори и магистралата е със завои... поне частта, която е построена... Нищо не е вечно! Това си е факт, но има моменти, в които ти се иска да не е така.
Искаш винаги да си вървиш по пътечката, която си си избрал и сенадяваш никога да не ти се наложи да свърнеш от нея. Еми да ама не! То това е нарушение в баланса. Не можеш винаги да си щастлив. Не може винаги да става на твойта! Така е устроен света и така трябва да си го живееш!
Не знам. Аз преди си живеех така. Не се интересувах от разклоненията на моя път. Просто си вървях по него и нищо не ми пречеше. Срещах разни работи по пътя и всички те ме изкушаваха да се отклоня от "правия път". Е да ама аз нали съм инат човек и не, та не!
И един ден какво се случи... хе хе... ами случи се, че се появи приятеля ми. Мда. И аз реших, че този път, който уж следвам от години, вече не е толкова примамлив. Че това разклонение е по-добре асфалтирано и има дръвчета покрай него... И така и аз се озовах във въртележката на живота, наречена "завой"! О, да! Светът ми се промени! Приятелите ми почти всички се смениха и вече не се интересувам от повечето неща, от които се интересувах преди. намерих си нови неща, които да ме радват. И какво? В крайна сметка изведнъж целия ми живот се промени... Само, защото ми хареса разклонението. Е, да, бих казала, че при мен потръгна. Може би е било за добро, че завих... но да не дърпаме дявола за опашката... стига за мен...
Ами какво да кажем за хората, които се изкушат... да минат по "преките пътища". Да престанат да следват своя прав път и свърнат в някоя пряка, която, вярно, изглежда по-лъскава и по-блаженна. Какво става с тях? Ами как какво.. отворете вестника и почнете да четете. Да! Независимо къде четете, се ще видите всички тези бедни (и не чак толкова) души, които в един или друг момент са направили своя завой. За съжаление все повече са тези, които не правят правилен избор в пътя и започват да се лутат в преките. Правят завой след завой, за да се измъкнат от този порочен кръг на живота, но почти никога не успяват. Веднъж хванал се на хорото... ще играеш до край. Няма начин. Можеш единствено да контролораш своето полезрение. Не казвам, че трябва да се изолираме и да си вървим като коне с капаци по нашия, малко скучен вече, път. Трябва да четем табелите! На всяко кръстовище има табели. какво има на там и какво може да се случи. Трябва да мислим какво правим преди да завием и да се надяваме, че този завой е правилен, а не е просто по-лесния...
Стискам палци всички да имаме безпроблемно слалумиране из завоите на живота!
И все пак... имаше една приказка за живота: "Никой не се е измъкнал от него жив...".
Гледайте поне накрая да си заслужава самия живот!

има и грешни завои, но понякога макара и преко волята ни излизаме на правилният път, но той никога не е правият!Много хубава тема поздравления!И за капак една мисъл от един сериал!"Понякога Вселената ти дава не каквото искаш а каквото ти трябва"

saglasna sam