Знам, че не е интересен този въпрос, както и че е изтъркан, ама аз трябва да си попитам. Кое е по-важно? Да имаш някой, който те обича супер много и прави всичко за теб или да си с някой, на който не ти обръща чак толкова голямо внимание? Разлика между двамата почти няма. Втория го обичаш, но и към първия изпитваш дълбоки чувства. Всеки пък, когато единия е около теб ти като , че ли имаш пеперуди в стомаха си! Пърхаш, но винаги е и с единия и с другия... може ли човек да е влюбен в двама души. Ако сте гледали "Бандити" там е много добре направен сюжета, точно по този проблем. Моментът, когато знаеш, че има толкова много любов в теб, но просто не можешда избереш. И имаш чувството , че никога няма да можеш да избереш. Единия допълва другия и заедно са перфектния човек за теб , но знаеш, че не можеш да имаш и двамата. Тогава какво правиш? Как може да избереш между двете половини на твоето сърце. То винаги ще кърви, независимо от това какво решиш... не знам.. може би е тъп въпрос, но как да е... аз трябваше да питам...

Влюбването преминава бързо... Любовта е продължителна.
Влюбването танцува под лунната светлина, дълбоко се взира в желаните очи през
осветена от свещи маса... Любовта казва "ти си
уморен, мили, този път ще се погрижа аз" и се препъва в тъмнината, за да стопли бутилка мляко или да утеши уплашено дете.
Влюбването е напрежение, очакване, изнанада... Любовта е нежност, постоянство, обич.
Влюбването е пламенен стремеж винаги да изглеждаш привлекателен пред другия...
Любовта е двама души, които намират красота
един в друг независимо как изглеждат.
Влюбването е ласкаещо внимание... Любовта е искрена загриженост.
Влюбването е вкусно... Любовта храни.
Влюбването търси съвършенство... Любовта прощава грешки.
Влюбването лети... Любовта е безопасно приземяване.
Влюбването е болката от чакането на телефонния звън, който донася глас, говорещ нежности... Любовта е болката от чакането на телефонно обаждане, което да ви увери, че някой друг е щастлив и е в безопасност.

благодаря.

Няма защо. Желая ти успех.