Моят блог :: Господарят на долината

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.05.2009 10:50 - Господарят на долината

Автор: sisithebest Категория: Изкуство

Прочетен: 3109 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 28.05.2009 12:32

(нещо, което се роди, след като видях една рисунка, която ще сложа най-отдолу)

Всеки знае, че не може човек да обича двама... но не винаги е така... нека ви разкажа историята за един дракон...

Имало едно прекрасно място. Някои го наричали земен Рай, но почти всички се бояли да отидат там. Говорело се, че там се подвизавал страшен дракон. А местноста наистина била зашеметяващо прекрасна. Обширна зелена долина, през която се виело весело поточе. Водата в него била изкряща и направо прозрачна. Светлината се отразявала от повърхността му и то блестяло сякаш на дъното му има милиони диаманти... Цялата долина се осветявала от това прекрасно сияние дори и през нощта, когато луната се оглеждала в неговите води. Планините, обграждащи долината били високи и върховете им вечно покрити със сняг. Точно на една една от тези планини живеел и драконът. Неговият дом бил един величествен замък, построен сякаш на ръба на скала... Вътре се говорело, че е невероятно красиво. Че коридорите са покрити със злато, по стените имало украса от скъпоценни камъни. Градината на замъка била уникална по рода си. Събрала редки растения и аранжирана с невероятна прецизност и любов. На върха на най-високата кула на замъка имало огромен сапфир. Поставен там, сякаш като пътеводен фар, който приканва уморените пътници да потърсят подслон... Точно в този замък живеел драконът. Той бил силен, могъщ, но и прекрасен и, колкото и да не ви се вярва, добър. Въпреки това хората се бояли от него и никога не пристъпвали в неговата долина.
Един ден в близкото градче се родило момиче. Веело и безгрижно, то не се отличавало толкова много от другите деца. Това, което било различно в нея било вътре. Скрито. Тя тайно мислела за дракона и неговото прекрасно имение. Искала да се запознае с него, защото не се страхувала от него. Приемала го като нещо необяснимо. С течение на времето тя израстнала с мисълта за красивия дракон от замъка. Мечтаела си някой ден той да се появи и да я грабне от тук. Да я заведе в неговата долина и да се потопи в кристалните води на поточето. Сънувала сънища, които никога не разказвала, защото родителите й биха я изпратили надалеч ако разберът...
Това, което младото момиче не знаело е, че драконът знаел за нея... Още от както се е родила, той тайно я наблюдаваше, прикрит в тъмнината. Той си представяше как тя може да дойде с него и да бъде дамата на сърцето му. Няколко пъти той влизаше в стаята й и я съзерцаваше в съня й. Чудеше се какво ли сънува... колко е красива. Един път тя за малко да го види. Той не беше устоял на меките й коси и искаше да я погали, да я докосне. Но тогава тя се събуди и го стресна. Той избяга, за да не го види тя и да се уплаши. Той обичаше да я съзерцава. Една нощ се престраши и остави писмо за нея.
Тя се събуди рано и забеляза малката бележка, оставена пред огледалото. Сърцето й затуптя още щом я разтвори. Вътре пишеше само няколко думи: "Добро утро, прекрасна моя." Тя се заоглежда, но не видя нищо друго, сочещо към автора на бележката. Прибра я на тайно място и се приготви. Цял ден тя мислеше за бележката. Препрочиташе я тайно и си мечтаеше да е от нейния любим... Защото тя беше запазила сърцето си за него, за дракона от нейните мисли. Същото се повтори и следващата нощ. И така цяла седмица, когато бележката се промени. "Здравей, принцесо. Ако искаш да се срещнем бъди точно в полунощ на входа на долината. Твой верен поклонник."
Сърцето й щеше да изкочи, дали наистина това бе нейният любим? Тя се засмя неволно на мислите си. Дали наистина този могъщ владетел би се занимавал с нея. Принцеса... Усмихна се. Някак нежно звучеше това. Тя стана и се затича навън. Слънцето беше изгряло и всичко изглеждаше очарователно под лъчите му.
Тя беше толкова въодошевена, че забрави да скрие бележката. На гости беше дошло едно съседско момче. Отдавна беше се харесало на родителите й и беше гласен за неин жених. Той бе симпатично момче. Наистина може да се каже красиво и умно. Добра партия, както се казва. Знаейки своята съдба, момичето беше си наложило да хареса младежа. Не й беше много трудно. Все пак никога нямаше да се събере със своя любим. Или поне така смяташе тя. Момчето се качи в нейната стая, за да се видят, но нея я нямаше. Пред огледалото стоеше отворената бележка. Той я прочете. Гняв обзе мислите му. Той нямаше да се предаде без бой. Нямаше да даде любовта си на друг. така момчето реши, че ще отиде на уреченото място малко преди полунощ, с надеждата тя също да подрани. Така се и случи. Няколко минути преди полунощ те се срещнаха. Тя бе малко разочарована, но въпреки това откри, че момчето, смятала за скучно е всъщност романтично и непредвидимо... Тя се влюби в него онази вечер. И заедно се прибраха.
Малко преди да се пооявят и двамата на мястото беше драконът. Той искаше да я погледа малко преди да й се представи. Не знаеше как да го направи. Беше го страх да не я изплаши. А красотата й го пленяваше. Събираше смелост и миг преди да се покаже той чу шум. Някой идваше. Той се сепна. Как е разбрал, че тя е тук. Не знаеше какво да направи и остана скрит в клоните на дърветата. Гледаше как другия отнема неговата принцеса. Ядоса се. Те се прегърнаха и си тръгнаха. Той се разяри! Сякаш гръм удари в небето. Вдигна се нагоре и прелетя над долината. Цялото й величие не можеше да го успокои. Той беше болен... болен от любов по неговата принцеса. На няколко пъти се запъти към градчето, за да я отмъкне, но после се връщаше - не искаше да я нарани. А и знаеше, че това ще я отблъсне от него. Чувстваше се безсилен. Строполи се на брега на потока. Сърцето му блъскаше ускорено гърдите му. Сякаш искаше да изкочи. Той не знаеше как да постъпи... събуди се някъде по обяд. Беше по-спокоен и вече можеше да обмисли случилото се. Реши да остави съдбата сама да поеме пътя на неговата дама. От тогава всеки ден той я гледаше от далеч, а всяка нощ оставяше по една червена роза на леглото до нея. Първоначално тя си помисли, че е онова момче. Но след време осъзна, че има нещо друго. Такива рози се намираха много трудно, а имаше нова всеки ден. Това продължи месец, след което розите спряха да се появяват. Тя щеше да се омъжва. Първата сутрин без цвете до нея беше сякаш празна и едновременно с това изпълнена със самота. Няколко дена след това момичето вече знаеше, че сърцето й не я е било подвело преди. Замисли се. Не искаше да мисли за това, но мислите сами напираха в нея. Ами ако е истина.. ако наистина нейният любим е там и я е чакал... Замисли се за прекрасния живот, който й предстоеше и за пропуснатата възможност... Реши да слуша сърцето си.
Същата вечер тя тръгна към долината. Към полунощ тя прекрачи вътре в гората. Малко след това усети някакво присъствие. Сякаш някой я следеше. Огледа се, но не видя никой. Продължи няпред затаила дъх, когато чу глас. Той й казваше да не се страхува и, че ще е добре. Че никой няма да я нарани, защото тя е дамата на сърцето му и той ще я пази за винаги. Тя се спря до поточето. Обърна се и видя огомна тъмня сянка. В първият момент се стресна. След което осъзна, че това е нейният любим. Сърцето й сякаш се запали. Всичко от вътре сякаш гореше. Тя не можеше да диша от вълнение. Сянката започна да се приближава и излезе на светлината на луната. Пред нея стоеше, в цялото си величие, господаря на долината. Драконът от замъка. Пленилия нейното сърце. Тя не помръдна. Не каза нищо. От очите й се отрони сълза. Той се приближи и я прегърна. Беше нежен и топъл. Тя се почувства страшно спокойна. Сякаш пред нея не стоеше дракон. Всичките й мисли сякаш секнаха. Тя се отдаде на прегръдката. Чувсетваше се сигурна, знаеше, че той няма да я нарани. Знаеше го с цялата си душа и сърце.
- Моята прекрасна принцеса... как исках да те видя и прегърна. Да те докосна... - една въздишка се откъсна от него.
Тя го прегърна. Притисна го до себе си и затвори очи.
За това беше мечтала още от малка.
Останаха така известно време. След което той я грабна и я понесе на гърба си към една прекрасна полянка насред гората. Показа й прелестната си долина. После я заведе в замъка си. Той се оказа още по красив от приказките, които беше чувала за него. Дълго се разхожда из огромните му зали. Нейният дракон беше до нея. Държеше я за ръка, а тя не се съпротивляваше. Харесваше й. Малко преди изгрев слънце той я върна в дома й. И я целуна. После отлетя.
Целия ден тя се чувстваше като преродена. Мислеше си за великото преживяване и искаше вечерта отново да го види. Сякаш беше избягала от реалността. Сякаш беше попаднала в приказка. Тя се радваше. Беше засмяна. Вечерта нейният дракон се появи и я отнесе отново на онова прекрасно място в гората.Там тя лежеше свила се в скута му, а той я пазеше... тя беше неговата принцеса, неговата дама, неговата богиня... нищо нямаше да й навреди, докато е около нея. И тя го знаеше... за това беше и толкова спокойна с него. В душата й цареше спокойствие, когато е с него.
Но той бе дракон и тя не можеше да е с него. Макар сърцата им да бяха едно, те не можеха да са заедно. просто съдбата не им го беше отредила. Тя щеше да се омъжи... да има деца и внуци...
Но всяка нощ тя се завръщаше при своя дракон. През деня и през нощта - тя бе различна. Нейния свят бе различен. Тя обичаше съпруда си, но беше влюбена до полуда в своя дракон. В своя прекрасен пазител. Неговия поглед показваше могъщество и сила, нещо което я бе пленило още в първата им среща. Но също така криеше и нежност и доброта.
След години тя остаря и достигаше края на своя живот. С нея остаря и любимият й. Сякаш беше свързал живота си с нейният. В последния й час той я отне от всички и я понесе за последно над долината. Тя го прегърна. Харесваше й. След което душата й се отдели от тялото. Драконът беше сломен от неистова болка. Той не можеше да живее без своята принцеса. Така неговата душа също се отдели и догони нейната. И най-после се сляха в едно. така тяхната любов щеше да живее вечно.
Телата им останаха на земята, за да покажат дълбоката им тайна. Тя бе опряла глава на гърдите му, а той я бе прегърнал. Те бяха две същества, най-после показали едно табу на света...