Вчера беше един уникален ден.

Протести, боища, работа...

Изобщо ден като ден, но с малко повече нерви.

И така... някъде към края на деня ми се щеше да намеря нещо

нормално... ако може да се каже, че има нормални неща в нета...

И така отворих google... но знаете ли онзи момент, в който просто

не знаеш какво искаш, но знаеш, че искаш нещо. Е, точно това и се

случи. Блокаж. Знам, че искам нещо мило. Нещо, което да ме

зарадва и да сложи усмивка на лицето ми.

Така се роди идеята.

Помолих един мой приятел да напише нещо романтично.

Да е нещо, което след като го прочетеш да останеш известно време

замислен и усмихнат. Да ти направи деня :) Ето какво роди неговата

умна главица :



Седя на брега и наблюдавам хоризонта.
Там, където морето целува небето.
Слънцето очертава своя път,
а на пътя играят делфини. Красота ли е това?
Не знам.

Времето минава, идва залеза.
На хоризонта, не дочакали края на деня,
в страстен танц се вплитат морето и слънцето,
с целувки разпалвайки и потушавайки огъня в себе си.
А небето засрамено от тази гледка е станало червено.
Красота ли е това? Не знам.

Вечер е. Седя на брега, компания ми прави луната.
Наоколо е тихо, единственото което се чува е спокойното
дишане на морето, издаващо облекчението от това, че
е прегърнало своето слънце. Красота ли е това? Не знам.

Започва новия ден. Слънцето изгрява.
С изгрева се появява нещо ново. Виждам Теб.
И сега вече знам какво е Красота...