Нали се сещате за онзи прекрасен детски (ими може би не само) разказ: "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери...

Днес за пореден път попаднах на откъс от него. Частта с лисицата и момента, в който малкият принц най-после разбира какво е да се привържеш към някого.. какво е да имаш милиони звезди, но само една да кара сърцето ти да тръпне. Да го изпълва с щастие и топлина...

В тази част той среща една лисица... тя му казва следното:

"За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата..."

След като я "опитомява", малкият принц разбира едно просто нещо. Неговата роза, розата, растяща на неговата планета, може да прилича външно на много други, но има нещо, което я отличава. Нещо, което я прави единствена и неповторима...

"Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза."

Да ви кажа едно време, когато бях малка прочетох цялата книжка... но може би след като я прочетох като по-голяма осъзнах, че Екзюпери всъщност пише страшно уникално. Излага неща от ежедневието, за които всеки трябва да се замисли.. да ги погледне от друга страна! Всеки, който не е чел "Малкият принц" трябва да го прочете! Това е разказ, който никой не трябва да пропусне!!!

Поздрави на всички и нека всеки има една своя роза!

http://malkiqtprinc.atspace.com/index.htm - ЧЕТЕТЕ!

А ако не ви се чете и знаете английски ето част от филмчето.
Но нали знаете... книгата е много по-добра ;) а и е целия разказ :D

1-ва част:



2-ра част:



3-та част:



4-та част:




Това бе частта, когато той е още в космоса.
А ето и една прекрасна българска песен:



 

Аз не бях чела "Малкия принц" като малка. Прочетох я тази година в началото и се зарадвах, че не я прочетох като малка, защото нямаше да я разбера. Това е книга за личности, а не за масата, които са възрастни :)

Уникалното в нея е, мисълта че я преоткриваш...
А, всъщност ти преоткриваш себе си! :)

http://evelin.blog.bg/viewpost.php?id=103952
http://evelin.blog.bg/viewpost.php?id=104153

Ето и поздрава от мен! Прегръдка... ;)

радвам се , че все пак има хора, които разбират смисъла, вложен в книгата!

Благодаря ти! В Mungo си мислех точно за Малкия принц. Толкова ме развълнува!

Поздравления за приказния постинг!:)

Една от малкото който трябжа да се препрочитат поне веднъж годишно. :)