Не знам, някой път много обичам да говоря за половинките... Стигнала съм до там, че вече хич не разбирам момчетата... Може да са прекрасни в един момент и в другия да са нещо страшно, което не можеш да търпиш! И винаги си казваш, че това е! Повече няма да се занимаваш с тоя и въпреки това си оставаш до него. Не защото не е чак толкова лошо това, за което сте се скарали, а защото знаеш, че той все пак има и много хубава страна и ти е страшно приятно да си с него, когато е на себе си. Но това не е винаги така. За жалост... Той не винаги е това, което искаш да е. Да, понякога искам да го прегърна и да си го стискам и да си го милвам, защото е най-прекрасния човек на света. Грижи се за мен, мисли постоянно за мен и се интересува от това как съм, какво си мисля, дали ми е добре или не, дали не съм гладна случайно, дали не ми е студено... грижат се за нас момчетата :) Но понякога не знам какво му става... Става супер раздразнителен и зад всяка дума търси задна мисъл. Всяко изречение е заяждане или някакъв вид провокация. Каквото и да му обясняваш (извиняваш/показваш грешното му мислене) той не те слуша и си държи на своето. Не проумява, че това, което той си мисли е просто плод на неговото въображение. И въпреки, че ти го увещаваш в противното и се чудиш, от къде, за бога, му е хрумнала тази нова глупост, нищо не е в състояние да го убеди, че той е в грешка!
Винаги съм се учудвала на характера на хората и на начина, по който може да си доведеш караница с някой. Да, може да не е нарочно от твоя страна, но е възможно да е нарочно от другата. как изобщо може да хрумне на някой да се скара с друг?! За спорта ли или... да не губи тренинг в караниците?! Това са пълни глупости!!! Не можеш просто да си живееш живота радостно, а трябва да си намираш причини да се караш с останалите! Не! Това не е хубаво!!!! Глупава история... Не искам да живея живот, в който трябва да се озърташ на всеки ъгъл и да си мериш приказките. Да не можеш да се изкажеш без да си помислят, че това дето го казваш, всъщност не е това... Всички са толкова озлобени, че винаги търсят под вола теле! Нямаме задни мисли! Може да не вярвате ама в някои случаи казваме истината, и просто си говорим, без да имаме нещо друго в предвид! Писнало ми е да ми анализират всяка втора дума и да се налага да обяснявам, че не искам нищо друго да кажа освен това, което тъкмо съм изрекла!!!
А отделно ми е страшно интересно как хората намесват всички останали около тях в споровете и кавгите им. На мен ми е писнало да съм между чука и наковалнята. Много е гадно! Седиш си там и не знаеш какво да сториш, защото иначе ще обидиш единия. Вярно, че единия ти е половинката и трябва да си на негова страна, ама защо трябва той да ти се сърди за това ако ти просто си седиш по средата и нищо не правиш. Явява ли се това предателство ?
Не знам дали е правилно, но според мен не трябва да се намесваш между двама спорещи мъже. Хич не ти е работа да взимаш страна, защото са много злопаметни... и ако случайно после се разберат и станат приятели, този който не си подкрепил може да ти се разсърди, а другия вече да си мисли, че не може да ти има доверие, щото преди си предал другарчето му... Аз съм малко объркана от това...
Наистина ли е предателство ?! И ако е предателство, как да се... реваншираш на половинката си?! Не знам. Все пак не си пряко виновен. Не си го направил нарочно... просто така се е получило и не може да се оправи... пък и вече ако си го направил, или по-скоро вината ти е, че не си направил нищо, то ако тръгнеш да правиш каквото и да е ще се изтълкува грешно и лошо... сега ли се сети... аз като ти се разсърдих... не можеше ли сам да се сетиш... толкова ли не ме познаваш... и от там може да се стигне чак до фрапиращи изрази като: аз ти имах доверие, а ти... не мога да повярвам, че най-близките ми ме предават... и подобни... гадно е.
Никой не иска да предаде или нарани нарочно половинката си, но се случва. И когато се случи не трябва тя да ни се сърди, а да седнем и да поговорим и да се разберем кое как е направено грешно и да се види как да не се повтори , за да няма други подобни ситуации... ама не. Трябва да се нацупят и да се гледа обвиняващо. Гадно е. Хубаво. Сгрешили сме. Ама не заслужаваме да бъдем осъдени за цял живот за това. Още повече, че не е нарочно, а се е получило неволно...

Не знам...

Предателство ли е ?

караниците стават,когато двама души наистина го искат,дори и без да го сазнават.А се цупят,защото имат прекалено голяма гордост и е под тяхното достойнство да се замислят,че не са прави.Всичко е въпрос на его.Дори се прави несъзнателно.Поне според мен на никой не му е приятно да се кара с някой.Аз лично,много мразя и го избягвам всячески.Дори да се наложи аз да се извинявам за нещо което не сам виновна.НАИСТИНА много мраза да се карам с когото и да било.

но не ти ли идва малко в повече, когато започнат да ти се качват на главата... постоянно ти се извиняваш и гледаш дори да обереш лошото, и накрая започват да си мислят, че винаги ти си воновния и в грешка... и вече им е навик, а не че е толкова за карането. Ти си постоянно грешен. Точка. Не ти ли писва понякога? И ако да - как се справяш...

Що не вземе да станеш лезбийка?

ти да не си мислиш, че при връзките от жени няма същите проблеми?! Дори и при тях едната е "мъжа" и става същото...

Аз имам граници,когато немогат да ме разберат и продължават да се карат с мен за глупости,просто спирам контакта с този човек.Случиха ми се неща,които ме научиха,че животът е твърде кратък,за да го пропиляваме в караници.А за качването на главата ми,премалчавам до 3 пъти и после няма смисъл щом човекът до теб не те уважава