Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2009 10:13 - Васил Левски Дяконът
Автор: sisithebest Категория: Други   
Прочетен: 3422 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2009 13:55


Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.

Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя-Христо и Петър и две сестри-Ана и Марийка. 

* * * * * * * * *

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.

Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

image   Паметникът на Васил Левски в центъра на София



image

Паметникът на Апостола в Морската Градина на Бургас

На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.


Малко думи на нашия велик Апостол:

  • Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
  • Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“
  • Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
  • Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
  • Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Каравелов, 25.VII.1872 г.
  • Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
  • Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Времето е в нас и ние сме във времето. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
  • Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
  • Всички зависят от вишегласието. — до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.
  • Всичко се състои в нашите задружни сили. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Главният център е в България. — до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.
  • Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
  • Днешният век е век на свободата. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
  • Дружна разяснителна работа. — до местни комитети, лятото на 1872 г.
  • Дързост и постоянство!
  • За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
  • За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3
  • За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим. — до Ив. П. Кръшковски, 20.VI.1871 г.
  • За честните хора такава смърт. — до сливенци, 4.IV.1872 г.
  • Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
  • Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
  • Има два пътя — кой ще изберете? — до Л. Каравелов
  • Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
  • Както речат повечето игроводи, така ще играем. — до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.
  • Каравелов казва: „Аз съм“. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
  • Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
  • Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.
  • На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
  • На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.
  • Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
  • Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.
  • Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Ние гоним царя и неговите закони. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
  • Никой да не се повежда сляпо в работата. — до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.
  • Обич и доверие към Апостола! — до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.
  • Оръжие, оръжие и пак оръжие. — до троянци, 15.VII.1872 г.
  • От едно място трябва да се свири… — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.
  • От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
  • Отговорност към обществените средства
  • Предателите трябва да се убиват. — до сливенци, лятото на 1871 г.
  • Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.
  • Работата вършете, но умно!Трябва да се убие, ако не е чист. — до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.
  • Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
  • Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
  • Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
  • Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел
  • Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. — до едно чорбаджийско семейство в Карлово
  • Строга и редовна отчетност. — до Сливенския комитет, април 1872 г.
  • Строга революционна бдителност. — до местен комитет
  • Техните милиони жълтици нека си бъдат техни! — до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.
  • Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава? — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
  • Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.
  • Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина. — до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.
  • Трябва да се съобразите със закона. — до Панайот Хитов, 10.I.1872 г.
  • Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.
  • Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.
  • Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.
  • Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
  • Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. — дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г.
  • … времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.


И може би една реплика, която се наложи като най-известна. Нещо, което вдъхновява хората не само в България. Една искрена саможертва за РОДИНАТА!
Нещо, което сега е забравено от самите българи...

  • Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.



    източник


    Поклон пред светлата памет на един велик човек, един истински родолюбец, пред един българин!





  • Тагове:   Васил Левски,


    Гласувай:
    0



    Следващ постинг
    Предишен постинг

    Спечели и ти от своя блог!
    Няма коментари
    Търсене

    За този блог
    Автор: sisithebest
    Категория: Забавление
    Прочетен: 1749106
    Постинги: 255
    Коментари: 2292
    Гласове: 7227
    Календар
    «  Март, 2024  
    ПВСЧПСН
    123
    45678910
    11121314151617
    18192021222324
    25262728293031